第45章

四叔没有过多的举动，好像压根就没有在意自己被堵着嘴的事儿，又或者……他在记账，等着一会儿算。

突然，四叔一手一个，将夏曦月和夏璃月拉进了屋子。

以夏曦月和夏璃月的反应能力，其实是可以躲开的，但她们没有，任由四叔将自己拉进屋子，眼底清清楚楚地写了一句：你随意，我就见招拆招量，谅你也翻不出什么花来。

昨天的温和有礼在今天荡然无存，夏曦月的胳膊环在胸前，下巴微微抬起，看着四叔的眼神中尽是轻蔑与挑衅，夏璃月更嚣张，她双臂环在胸前，进屋后就倚着墙站在那儿，目光扫过屋子的摆设，但始终没有看四叔，一副连个眼神都懒得给四叔的高傲模样。

屋里有很浓的玫瑰花香，由于香气太浓郁了，这么好闻的味道却十分呛鼻，让人忍不住想打喷嚏。

夏曦月和夏璃月被四叔拉进了屋子，狄黎、吴俐和几名老人自然也不敢怠慢，赶忙也跑进屋子，刚一进屋，几人就感到有一阵风飘过来，吹散了一点屋里的玫瑰花香，虽然治标不治本，但勉强能暂时拯救一下被花香包围的鼻腔，至少不会让几名老人刚一进来就把假牙呛出来。

夏曦月找了张单人沙发坐下，她十指修长、带着老茧的手中凝聚着一些青绿色的光点，她抬手将青绿色的光点挥洒出去，清新的草木香气便随风飘进屋子，将浓郁的玫瑰花香冲散了几分。

“呼——总算好受些了。”夏璃月扇了扇鼻子，抱怨道，“这玫瑰熏香可真够呛的，四叔莫不是买了假冒伪劣产品。”

屋里的玫瑰熏香气味被冲淡了，四叔明显征愣了一下，眸光阴森地盯着夏曦月看了一会儿，不知在想什么。

夏曦月自然感受到了四叔的目光，转头也看向四叔，唇角微微向上扬起，勾勒出一个带着嘲讽意味的冷笑，就差在身上写一句“我是来挑事的”了。

154的嗅觉虽然比不上夏曦月和夏璃月，但也比一般人要好一些，他鼻尖微微动了动，从夏曦月挥来的风中闻到了一股青柠味，混杂在草木香中，不淡，但也算不上浓郁，被很好地掩盖了大部分，这一点混杂在草木香中的青柠味像是为什么人特地加上的一样，154低头沉思了两三秒，觉得自己想多了，掺杂这些青柠味应该只是为了好闻。

其他人没注意到的是，夏曦月挥出这股风后，夏璃月略带笑意地看了夏曦月一眼，悄悄向夏曦月打了个比心的手势。

夏璃月最喜欢的水果就是青柠，最喜欢喝的饮料是夏曦月泡的青柠果茶和青柠蜂蜜水，最喜欢的味道就是青柠味，她说自己喜欢青柠酸酸涩涩又很好闻的味道。

当然，不是所有人都喜欢青柠的味道的，毕竟这玩意是真心酸，就拿夏曦月来说，若不是夏璃月喜欢，夏曦月敢保证自己这辈子都不会去碰青柠这玩意儿第二次。

四叔突然递给他们一篮子石头，还有几把刻刀。

桌子上有一个已经刻好的石头，能依稀辨认出刻的是个人样。

四叔将东西递给他们，又说了一长串乱码。

进屋子后，一群人的手机录音就没有关过，因此也将这一长串的乱码录了下来。

除了那个已经刻上人的石头，桌子上还摆放着许许多多刻了一半的。四叔把石头和刻刀往几人手里推了推，即使不用翻译，他的意思也很明确了——让他们将剩下的石头雕刻好。

然后，他将一个沙漏倒扣在桌子上，转身走了。

顺便将所有的门都锁上了。

“虽然语言种类不同，但考的内容大体是一样的，变化不大。”夏曦月和夏璃月暗自想道。

狄黎正要去拿刻刀，夏曦月却眼疾手快地按住了他的手：“别动！”

狄黎一脸懵逼：“哈？又怎么了？”

“不要刻石头。”夏曦月说完，一把抓起所有的刻刀，交给了154，“你来保管，别让其他人碰。”

这丝毫不客气的态度让狄黎震惊了，毕竟敢用这种语气和监考官说话的考生挺少的，至少他以前没碰到。

“为什么不让刻？”狄黎有些疑惑。

夏璃月指了指桌上已经刻好的那个和半成品，道：“这些石雕乍一看没什么问题，但仔细看就会发现，它们的四肢、头、身体显得很不协调，就像是把一堆石雕弄碎了再拼接起来一样，拼的时候还拼错了。”

吴俐和狄黎仔细看了看，发现夏璃月说的没错，那些半成品有的两条胳膊大小不一，有的头和身子比例极不协调……总之，怎么看怎么不对。

于是众人果断放弃了雕刻石头这件事，将录音保存下来，播放了一遍。

“Моето име е Джии. Всички мои роднини са починали, но за щастие, аз задържах родителите си, дойдох в Лиланското село по време на полета, хората тук ме научиха да правя скулптури и керамика, един ден имах прищявка и гравирах лицата на роднините си. Надявам се, че могат да ме придружат по друг начин. Освен родителите ми, мисля, че всички мои роднини и мъртви селяни са погребани заедно в горичката.Изведнъж открих, че каменната статуя на майка ми се движи и бях толкова щастлив, че бързо скрих тези каменни статуи, но каменната ми статуя внезапно изчезна.Искам си ги обратно!Ще ми помогнеш ли да ги възстановя?”

“Моето име е Джии. Всички мои роднини са починали, но за щастие, аз задържах родителите си, дойдох в Лиланското село по време на полета, хората тук ме научиха да правя скулптури и керамика, един ден имах прищявка и гравирах лицата на роднините си. Надявам се, че могат да ме придружат по друг начин. Освен родителите ми, мисля, че всички мои роднини и мъртви селяни са погребани заедно в горичката.Изведнъж открих, че каменната статуя на майка ми се движи и бях толкова щастлив, че бързо скрих тези каменни статуи, но каменната ми статуя внезапно изчезна.Искам си ги обратно!Ще ми помогнеш ли да ги възстановя?”

“Моето име е Джии. Всички мои роднини са починали, но за щастие, аз задържах родителите си, дойдох в Лиланското село по време на полета, хората тук ме научиха да правя скулптури и керамика, един ден имах прищявка и гравирах лицата на роднините си. Надявам се, че могат да ме придружат по друг начин. Освен родителите ми, мисля, че всички мои роднини и мъртви селяни са погребани заедно в горичката.Изведнъж открих, че каменната статуя на майка ми се движи и бях толкова щастлив, че бързо скрих тези каменни статуи, но каменната ми статуя внезапно изчезна.Искам си ги обратно!Ще ми помогнеш ли да ги възстановя?”

狄黎将这段录音听了三遍，发现自己一个字都听不懂。

他正好将求助的目光投向夏曦月和夏璃月，却发现这俩姑娘居然戴上耳机了，也不知道在听、在想些什么。

夏璃月是闭着眼睛听的，但夏曦月听的时候，目光就一直在屋子里游走，发现了狄黎求助的目光，夏曦月向他投去了一个询问的眼神。

夏曦月拔下耳机：“怎么了？”

狄黎一脸崩溃：“翻译出来了吗？”

夏曦月摇了摇头：“还没有，再等一下。”

夏曦月和夏璃月虽然学过保加利亚语，但绝对算不上精通，这么长一段话，她们不多听几遍是翻译不下来的。

过了好一会儿，夏曦月才打了个响指：“懂了！”

一旁的夏璃月还在听，看来是还没翻译完整。

但夏曦月打响指的时候，夏璃月睁开了眼睛，向夏曦月点了点头，也将自己的耳机摘下。

这耳机功能很好，戴上之后就很难听见外面的杂音，夏璃月睁眼自然不是因为听见了打响指的声音和夏曦月说的话，而是因为一种近乎于心灵相通的默契。